 |
| Снимка: мрежата |
Вероятно на всеки от вас му е познато това чувство на
обида. Обидите не винаги са умишлено насочени към нас, но почти винаги ни оставят
емоционален белег.
Те могат да бъдат физически, като удари, шамари или дори наплюване. Но по-често те са словесни, независимо дали са директни или косвени.
Примери за косвени вербални обиди са шеги и иронични коментари и
иронично поведение. Не е нужно да кажеш нещо, изражението на лицето може да
замести речта, един студен поглед, фалшива или преувеличена
усмивка, или повдигната вежда могат, в зависимост от намерението им, да бъдат
приети за косвени вербални обиди.
Присмех, сатира, грубост, унижение ... те се случват
навсякъде, по телевизията, на работното място, дори вътре в домовете ни. Обидите са част от тъканта на ежедневието.
 |
| Снимка: мрежата |
Но защо се обиждаме един друг? Защо обидите ни
причиняват такава болка? Можем ли да направим нещо, за да предотвратим или
намалим тази болка?
Най-важното всъщност е как да преодолеем склонността си да обиждаме
другите? Тази критичност към хората, която идва от прекалено строгите критерии,
които сме си поставили и невъзможността да се поставим на мястото на другия и
да се съобразим с чувствата му. Толерантността е качеството, което вече липсва на 95% от хората. Вътрешно закостенялото мислене пречи да се види ситуацията обективно и да се разпознаят възможностите за
растеж. Както казва Мехтхилд Шефер: "Човек не трябва да губи от поглед факта, че всички
сме отражения на взаимни проекции!"
Или иначе казано, човек е огледало. И това, което виждаш в човека срещу
теб е твое, не негово!
 |
| Снимка: мрежата |
Обидите са част от човешкия опит. Обиждаме другите и се
обиждаме обратно. Защо хвърляме обиди и защо те болят
толкова много? Има ли нещо, което можем да направим, за да намалим умственото и
емоционалното ужилване на тези словесни атаки?
В основа на всичко това стоят потиснати чувства.
Психолози смятат, че всички имаме страна на нашата личност, която не
обичаме да излагаме или говорим. Нашето Alter Ego, Друго Аз или онази наша тъмна страна, която не само отказваме да приемем,
че съществува, но и отричаме! Крием качествата, които смятаме за
нежелани и на които сме сложили етикет "отрицателни". Според Ева
Джаджони, която е клиничен психо-терапевт от Американския център по психиатрия и
неврология в Абу Даби, потиснатите притеснения и чувства, като липса на самочувствие, саморазрушаващи ни мисли и поведение; вината
и гнева, които човек е неспособен да промени и пребори сам, са причината той да използва
обиди, за да освободи гнева, да избяга от справянето с преживяната болка или
травма, или като начин да упражнява контрол над друг човек за да се почувства могъщ.
И всичко това, представете си, го правим несъзнателно! Почти всички!
Много често ние хората използваме обидата, просто защото не знаем какво друго да направим. Повтаряме често срещаните модели в средата, в която сме възпитани (дом, училище, работа), където
обидата се е превърнала в навик да се работи или да се справяме с проблемите. Колко тъжно!
 |
| Снимка: мрежата |
Всеки реагира различно на обидата.
- Най-често се реагира с гняв. Това е най-слабият възможен отговор и то по
три основни причини. Първо, това показва, че ние приемаме обидата. Второ, това
предполага, че в обидата има истина. И трето, това ни разстройва и наранява -
което може да доведе след себе си още обиди. Тук се отнася и реакцията, която е моментално отвръщане с обида, това е свързано с мигновената поява на гняв у нас.
- Приемането, макар и да изглежда като много слаб отговор, в
много случаи е най-силната реакция. Когато някой ни обиди, трябва да помислим
за три неща: дали обидата е вярна, от кого е дошла и защо. Ако обидата е вярна
или до голяма степен вярна, а човекът, от когото е дошла е разумен и мотивът му
е достоен, тогава обидата не е обида, а констатация на факти, а това е потенциално
много полезна за нас "обида". Ето защо рядко се обиждаме на нашия
учител, родител или най-добър приятел.
- Хуморът е особено ефективна реакция по три причини: подкопава
обидата, привежда публиката (ако има такава) настрана и това сваля напрежението
на ситуацията.
 |
| Снимка: личен архив |
Понякога може дори уместно да се преувеличи или да се добави
автоирония към обидата. Един недостатък на тази реакция е, че тя изисква бързо
мислене.
За разлика от това, игнорирането на обидата е по-лесна и
всъщност по-мощна реакция.
А как влияе обидата на физическото ни тяло?
Забележете, когато се чувствате обидени какво правите в този
момент? Преглъщате ли често, затруднено, сякаш нещо ви присяда? Това се случва
несъзнателно, разбира се. Само забележете.
 |
| Снимка: мрежа |
Чакрата на
гърлото контролира речта, самоизразяването, автентичността и
емоционалната честност. Физическото местоположение на енергийния център се
намира в средата на гърлото. Именно тя е тази, която "страда" поради болезнени преживявания,
включващи комуникация, критика, унижаващи ни думи и обиди. Често може да се
изрази във възпалено гърло, схванат врат, хормонални промени, алергии,
инфекции, проблеми с щитовидната жлеза и други.
И така ако трябва да обобщя като цяло ... никога не трябва
да се обиждаме.
Не е от значение обидата, а нашата реакция към нея. А нашите
реакции са напълно и само под наш контрол.
Ако уважавате човека, от когото идва нападката, то вие трябва
да помислите за нея и да научите колкото може повече. Но ако смятате, че
той е недостоен за вашето внимание, то вие нямате
причина да се обиждате, също както нямате причина да се обиждате на палаво дете
или лаещо куче.
Ок?
Така че каквото и да е, НЯМАТЕ причина да се чувствате обидени. Не го
правете. Винаги, когато го усетите и започнете да преглъщате, си
задайте тези три въпроса: От кого идва обидата, авторитет ли е за мен и има ли
право?
 |
| Снимка: личен архив |
ЗАПОМНЕТЕ!
Нямате контрол над това, което другите хора
мислят или говорят за вас, вие имате пълна власт само и единствено над себе си
и своите реакции.
Започни промяната от теб самия!
e-mail: tdicheva@gmail.com
