Медитацията

Преди години, когато започнах да практикувам медитация, за нея се знаеше много малко. Когато споделях с хората какво правя, често срещах недоумение и дори мисълта, че това е нещо странно или свързано със секти. За щастие, днес нещата са различни. Почти всеки е чувал думата „медитация“ и я свързва с мантрата „Ооооом“.

Истината обаче е, че въпреки популярността ѝ, малко хора наистина знаят какво представлява медитацията.

Снимка: мрежата

Медитацията е практика, чрез която се учим да наблюдаваме и постепенно да успокояваме ума си. Но как всъщност работи той и защо е толкова важно да развиваме осъзнатост към него?

Нашият ум до голяма степен определя качеството на ежедневието ни. Той е като неспирно махало, което се люлее между миналото и бъдещето. Лесно можем да забележим колко често се връщаме към отминали събития, анализираме ги отново и отново, или се тревожим за това, което предстои.

А колко често наистина сме тук и сега?

Истината е, че умът рядко остава в настоящия момент. Именно от това непрекъснато движение между миналото и бъдещето се поражда напрежението, което наричаме стрес, както и голяма част от неговите последствия.

Снимка: мрежата

Практикувайки медитация и дихателни техники, ние:

•  се учим да наблюдаваме и освобождаваме мислите си;
• развиваме дълбока концентрация и вътрешен фокус;
• освобождаваме натрупания стрес и напрежение, които често носим, без дори да осъзнаваме;
• намаляваме тревожността, страха и паниката;
• се освобождаваме от повтарящи се негативни мисли и емоции;
• възстановяваме жизнената си енергия;
• излизаме от състояния на физическо, емоционално и психическо изтощение;
• създаваме повече вътрешна лекота и позитивност;
• подобряваме начина, по който тялото ни се насища с кислород чрез осъзнато дишане;
• навлизаме в състояние на дълбоко спокойствие;
• започваме да живеем с повече яснота, баланс и благополучие.

В основата на всичко стои нещо изключително просто и истинско – правото ни да живеем спокойно, осъзнато и в пълния си потенциал. Да бъдем не просто „преживяващи деня“, а истински присъстващи в него.

Много от вас вероятно са опитвали да медитират и са усетили, че в началото е трудно. Това е напълно естествено. Умът има навика да се движи непрестанно и трудно остава в тишина.

Затова водените медитации са прекрасен първи мост – те ни помагат да се връщаме към себе си, стъпка по стъпка, с мекота и доверие.

А когато до нас застане човек, който ни води в този процес на вътрешно израстване, това е истинска подкрепа. И все пак – най-важната среща винаги е тази със самите нас.

Снимка: мрежата

Погрижи се за своята ментална хигиена.
Това е най-тихата, но и една от най-важните грижи, които можеш да дадеш на себе си.

https://linktr.ee/tdicheva

e-mail: tdicheva@gmail.com
facebook: ted.dicheva

Хипнозата

Снимка: Мрежата

Много хора, когато чуят думата хипноза и се плашат. Мислят си, че ще загубят съзнание и контрол над волята и ума си! А представата им за хипнотизатор е за човек, размахващ махало пред тях, който въвежда човек в напълно безпаметно и безпомощно състояние. 

Не. Това са само митове създадени и наложени от филмите!
В действителност хипнозата е един уникален терапевтичен метод, използван за лечение още от древността. Представлява едно здравословно и полезно, естествено състояние на ума, при което човек е отпуснат и релаксиран, без да е заспал и напълно осъзнаващ случващото се.

Снимка: Мрежата

Човек не може да бъде въведен в състояние на релаксация против волята му. Важно е той да желае този процес на отпускане. Това е струдничество между клиента и хипнотиста.

Хипнозата е ценен инструмент, който помага да променим програми в нашето подсъзнание, които ни пречат и контролират нашите действия в посока, която ни носи само стрес, тревожност, депресия и др.

За да имате по-здрав и по-успешен живот, свържете се с мен:

 

 

e-mail: tdicheva@gmail.com
facebook: ted.dicheva

Пренареждане на Матрицата

 

„ Да бъде човек духовно здрав, това подразбира здрави и устойчиви чувства.“

Петър Дънов

 

Снимка: мрежата

Пренареждане на матрицата е нежна и в същото време задълбочена техника, която ни дава възможност да се освободим от травматичните случки и от ограничаващите ни негативни вярвания. Това е техника от енергийната психология с изключителен позитивен ефект върху нашето психо-емоционално и физическо състояние.

Най-общо казано представлява водена медитация, в която се връщаме назад към миналото ни "Аз", което е преживяло стрес и го освобождаваме от този емоционален товар. Нежен, безопасен и ефективен метод, с който чувствително подобряваме качеството си на живот. 

Снимка: мрежата

Изграден е върху няколко основни принципа. Първият от тях е теорията на квантовата физика, според която всички сме свързани чрез общо енергийно поле, известно като „Полето“ или като „Матрицата“. Нашите най-големи изпитания и запомнящи се преживявания в живота се съхраняват като картини там под формата на енергийни съзнателни холограми. С помощта на метода можем да взаимодействаме с тези спомени и да ги променяме с по-подходящи и благоприятни за нас. 

След създаването на новите картини в полето, започваме да привличане нови събития и преживявания в живота си, като това се отразява на нашето здраве, щастие и благополучие в настоящия момент.

Снимка: мрежата

Всеки проблем в живота ни, било то болка, болест или проблем във взаимоотношенията, се свежда до негативни убеждения. Всички вярвания са образувани от утробата до 6-тата година. Според това, което ни се е случило, ние започваме да се възприемаме като късметлия или неудачник, като жертва или победител, като добър или лош и т.н. Тези наши убеждения ни карат да се държим, мислим и действаме по определен начин. Чрез действията си и не само, ние излъчваме енергия, която се улавя от другите. По този начин привличаме ситуации, които да затвърждават нашите вярвания. Привличаме това, което излъчваме. Това, което валидираме, става истина за нас.

За щастие тези убеждения (програми) могат да бъдат променени.

Снимка: мрежата

Панически атаки, депресия, фобии, хранителни разтройства, високо кръвно, може да се повлияят и алергии, и много други. НО! Зависи от човека и неговата ангажираност към процеса. Той трябва да поеме отговорност за собственото си здраве. Често това е дълго пътешествие. Ние терапевтите можем да дадем подкрепата, методите и ключетата за справяне с проблема, но клиентът трябва да бъде готов да извърви Пътят.

Снимка: мрежат

Голяма част от хората са научени да вярват, че хапчетата ги лекуват и не вярват, че сами биха могли, най-малкото, да улеснят процеса по оздравяване. Искат без да полагат усилия да получат резултати. Отказват да приемат връзката тяло-ум. За тях тялото е една машина, която се лекува само с лекарства.

Трудно е да разберат, че промяната в живота идва от изцелението, което е процес. И човекът е този, който изцелява себе си. Това първо става с преодоляването на първичното желание да получим бързо и магическо хапче, да осъзнаем, че всеки сам е отговорен за това, което му се случва. От там нататък терапевтът помага в процеса.

Снимка: мрежата

Пренареждане на матрицата работи - вярваме или не. 

Отработвайки спомен по спомен, преодолявайки травмите и негативните вярвания свързани с тях, животът ни драстично се подобрява!

Промени живота си сега!

Свържи се с мен:
e-mail: tdicheva@gmail.com
facebook: ted.dicheva

Какво е любовта?

Снимка: мрежата

В магнетичният месец на скорпиона, когато бушуват дълбоки страсти, чувственост, загрижеаност, отдаденост и куп подобни усещания, е време да се запитаме: Какво е ЛЮБОВТА? И има ли връзка между любовта и секса? 

Снимка: мрежата

Любовта е едно от най-объркващите човешки преживявания. 

Снимка: shutterstock

Любовта е в основата на живота, в основата на Вселената. Тя е огромна сила, която управлява света. А ние хората прекарваме цял живот, за да научим повече за нея. 

ИСТИНАТА е, че любовта означава нещо различно за всеки. Всеки изживява любовта по-различен начин и „Обичам те“ за един човек може да означава нещо съвсем различно от това на другия. Това я прави и толкова сложна.

Разбира се, любима тема е на философи, поети, писатели и учени от поколения насам и има много спорове за нейното определение.

Най-общо казано, Любовта е смесица от емоции, поведение и вярвания, свързани със силни чувства на привързаност, защитеност, топлина и уважение към друг човек. Внезапни чувства на привличане също са част от нея. 

От гледна точна на науката, Любовта е пряко свързана с хормоните: окситоцин, вазопресин, допамин, серотонин, тестостерон, естроген и адреналин, всеки от които отговаря за различна реакция в нашия организъм, която сме свикнали да свързваме с влюбването. Мозъкът става алогичен и сляп за недостатъците на любимия ни човек. 

Страстното влюбване е добре изучено състояние на нашия мозък и няма да го разискваме тук. Резултатът от тези ефекти е, че в крайна сметка гледаме на света през розови очила и сме по-склонни да рискуваме и да виждаме нещата от положителна гледна точка, която ни спира да поставяме под въпрос действията, мислите и чувствата си и може да ни накара да се чудим какво, по дяволите, се случва. 

Снимка: мрежата

Симпатия, обич или любов? 

Психологическите изследвания през последните 50 години изследват разликите между това да харесваш някого, да обичаш някого и да си „влюбен“.

Харесването се описва като позитивни мисли и чувства към някого и намирането на компанията на този човек за възнаграждаваща. Често изпитваме и топлина и близост към хората, които харесваме. В някои случаи решаваме да бъдем емоционално близки с тях.

Мозъкът ни се държи по различен начин, когато сме влюбени в някого, в сравнение с това, когато му симпатизираме. 

Когато обичаме някого, изпитваме същите положителни мисли и преживявания, както когато харесваме човек, но заедно с дълбоко чувство на грижа и ангажираност към този човек.

А да бъдеш „влюбен“ включва всичко по-горе, но и чувство на сексуална възбуда и влечение. 

Снимка: мрежата

Любовта и страстта (похотта). 

Особено в ранните етапи на връзката може да е трудно да се направи разлика между любовта и похотта. И двете са свързани с физическо привличане и опияняващ прилив на "химикали", които често са добре съчетани с непреодолимо желание да бъдете по-близо до партньора, но дълготрайна е само любовта. Любовта е нещо, което се култивира между двама души и расте с течение на времето, като се опознават и преживяват възходи и падения в живота заедно. Включва ангажираност, време, взаимно доверие и приемане. 

Похота, от друга страна, е свързана със сексуално ориентираните усещания, които първоначално привличат хората един към друг и се подхранват предимно от желанието за размножаване. Характеризираща се с половите хормони и идеалистичната влюбеност, похотта замъглява способността ни да виждаме човек такъв, какъвто всъщност е и следователно, това може или не, да доведе до дългосрочна връзка. Но така или иначе, похота е част от ранните етапи на любовта. В края на краищата не можете да се влюбите в някой, с когото не се чувствате физически свързани. 

Е, би било чудесно ако успеем да го задържим възможно по-дълго, нали?!... 

Снимка: мрежата

Контактът с очите е врата към сърцето!

Случвало ли ви се е да погледнете в очите на любимия си и да се загубите за момент? Мозъкът работи много усилено, за да обработи информацията, която получава от очите ви, а когато се „изгубите“ в очите на другия, мозъкът не знае какво да прави с тази информация.

Общото между новородените и влюбените е, че те осъществяват контакт с очите, за да формират емоционална връзка. Очният контакт между влюбените, създаващ емоционална връзка, не е просто романтична представа. Това е биологична реалност, според изследователите. А при вече създадена връзка може да задълбочи любовните чувства и да направи любовта още по-истинска.

Не може да не се съгласим с това, че любовта играе съществена роля както за физическото, така и за емоционалното ни благосъстояние. Многобройни проучвания демонстрират ползите от любовта. Ролята на любовта (в целия ѝ смисъл - привързаност, защитеност, топлина, уважение, страст, интимност и т.н.) в психичното ни здраве е много голяма. 

Снимка: мрежата

Фактът, че бебетата, които са по-рядко гушкани и държани, може да забавят развитието си или да боледуват по-често, е едно от доказателствата за това как любовта действа на физиката ни. Хората, които не обичат, а са изпълнени с чувства на гняв, ревност, омраза, са хора с ниско самочувствие и често с депресия. Докато хората, които обичат и се чувстват обичани са по-щастливи. Любовта може да играе роля в дългосрочното здраве и чувството за емоционална свързаност. Помога и за повишаването на имунитета ни.

И все пак за много хора любовта е болка, любовта е огорчение и търсенето на любов води само до повече мъка и несполука. За съжаление, това е един цикъл, в който много хора попадат. И не само, в един момент, този цикъл започва да се приема като даденост. 

Но каква може да е причината да чувстваме липса на любов в зряла възраст?

Това е липсата на любов в детството ни!

Децата разчитат на своите родители за всичко. Те се се оглеждат и настройват по тях. Попиват на подсъзнателно ниво, настроения, реакции и създават убеждения, които ще контролират целия им живот след това. Ако родителят е биел детето и му е казвал, че го прави защото го обича, то детето свързва любовта със страдание, наказание и започва да я асоциира с болката. 

Реалността, която имаме сега е в резултат точно на тези наши програми, които ни карат да вземаме решения, да действаме по определен начин и да правим избори и заключения. 

Много хора имат убеждението, че: Няма пълно щастие; Прекалено хубаво не е на хубаво; Любовта изисква жертви; Ако се влюбя ще страдам; Всички мъже са използвачи; Аз съм незначителен, никой не ме обича; Винаги ме изоставят; Всички мъже/жени лъжат; Все на мен се скучва; Нямам късмет и това си е; Мъж/жена като него/нея, никога не би ми обърнал внимание; Любовта е болка; и много други.

Тези мисли са резултат от детската ни среда, в която сме били обгрижвани или игнорирани. Родителите не са били в състояние или не са искали да бъдат емоционално с нас, защото детето "не бива да се глези, прегръща или целува". Това е настройката, когато сме получили, когато сме били безпомощни и зависими.

Постоянно привличаме в живота си събития, които да подхранват и потвърждават тези наши убеждания. Много хора осъзнават, че техните интимни партньори приличат на небрежния или насилствен родител и че те само повтарят миналото.

Но какво можем да направим? 

Любовта не е болка и процесът по превръщането ѝ в радост започва с любовта към себе си и грижата за себе си. Признаването, че не сте щастлив и не е нужно да живеете така, е първата стъпка към осъзнаването. Ако четете тази статия, вече сте на верния път!
Техниките като Пренареждане на матрицата, Родовата терапия, Баховата терпия и други, които практикувам, са безценен помощник към щастието, към разширяване на съзнанието и разгръщане на истинския ни потенциал.

Пренареждане на матрицата е нежна и в същото време задълбочена техника, която ни дава възможност да се освободим от травматичните случки и от ограничаващите ни негативни вярвания. Това е техника от енергийната психология с изключителен позитивен ефект върху нашето психо-емоционално и физическо състояние. Най-общо казано представлява водена медитация, в която се връщаме назад към миналото ни "Аз", което е преживяло стрес и го освобождаваме от този емоционален товар. Нежен, безопасен и ефективен метод, с който чувствително подобряваме качеството си на живот. 

Време е да научите вашето вътрешно дете на любов към себе си, да го освободите от болката, страха, срама, обидата, вината и всички вътрешни бариери и блокажи.

Снимка: личен архив

Промени живота си сега!

Свържи се с мен:
e-mail: tdicheva@gmail.com

facebook: ted.dicheva

Промяна, израстване, избор!

 

Credits by Dean Jackson

Начина, по който тази карикатура илюстрира израстването, промяната, която ни се случва е прекрасен! Растежът ни е факт, независимо, че нашите приятели, роднини, колеги си остават същите. Това дори не е избор. Това Е, което се случва! Крилете просто поникват .... и няма път обратно към пашкула. Но това, което имаме е: ИЗБОРА, който правим за нашия курс след растежа!

Не възнамеряваме да създаваме проблеми или дискомфорт на никого. Не се закачаме с пълзящите гъсеници, които ни карат да чувстваме вина и срам за новите крила. Въпреки, че може би критикуват промяната ни уж градивно. Дали и как да се отдалечим от такава "любов и лоялност", изборът е наш! Как да летим, колко високо и дали да виждаме повече нови пеперуди като нас или да чакаме при гъсениците с надежда скоро крилата им да се появят, изборът отново е наш! Летим или кръжим близо до земята? Умеем ли да пуснем? Това е дилема, с която всеки се сблъсква в даден момент от живота си, често много пъти дори.

Светът се развива, променя! Промяната е законът на Вселената, нищо не е постоянно.

Странно, как през годините поех ролята на пеперудата ... Аз също някога бях гъсеница. Всъщност много пъти съм играла ролята на гъсеница и съм карала пеперудите да се чувстват зле за полета си, осъждала съм. Неосъзнато! Някои пеперуди отлетяха от мен, чувствах се изоставена и плаках. 

Но вече знам и благодаря за това израстване.
Благодаря за Пътя.
Благодаря за даровете, които съпътстват всичко това. За "ясното знаене",  което се отключи и развива в мен, за погледа на голямата картина, които много често от моите приятели се бъркат с голяма самоувереност или голямо ЕГО. Но всичко е в реда на нещата, всеки вижда и тълкува от неговото стъпалце и ниво на израстване.

 Растете, летете, без осъждане и вина, а с много любов! 

"Когато се трансформира в пеперуда, гъсениците говорят не за красотата ѝ, а за нейната странност. Те искаха тя да се върне обратно в това, което винаги е била.
Но тя имаше крила!"  -  Dean Jackson

Започни промяната, не отлагай!

Свържи се с мен:

e-mail: tdicheva@gmail.com

facebook: ted.dicheva

ЕГО - Що е то?

Снимка: мрежата

Какво е егото?

Егото е идентичността на ума, нашата собствена представа за това кои сме.
Една сложна структура в ума ни, това, което си мислим, че сме. Нашите способности, емоциите, убежденията, с които се индентифицираме.
Егото е АЗ-а, всичко, което е в нас. То е нашата лична граница, която ни разделя със света навън.

Разбира се тази идентичност е НЕвярна, тя е силно илюзорна и фиктивна, защото ние сме нещо повече от ума.

Снимка: мрежата

От къде идва егото?

Защо егото е толкова трудно да се обясни или опише? Егото е трудно да се определи, защото не е едно конкретно нещо. Всъщност се състои от много различни вярвания, които са се сформирали от нашето ранно детство, ранна зряла възраст до сега. Те могат да бъдат многообразни и дори противоречиви. И да, за да е по-интересно (казано с шега, разбира се), егото на всеки човек е различно. Истинско предизвикателство е да осъзнаем как "изглежда" нашето лично его.

Снимка: мрежата

Как да опознаем личното си его?

За голяма част от нас егото е трудно да се види.

Започнете да наблюдавате мислите и емоционалните си реакции.

Изпитвате ли:

- гняв към любим човек, определена ситуация?

- нужда да бъдете непременно прави?

- чувство на несигурност в определени ситуации?

- чувство на ревност, която често е необяснима?

- необходимост да впечатлите някого? и така нататък....
Тези емоции могат да бъдат причислени към фалшивите вярвания, които съдържа егото.

В началото по-лесно ще разпознаете емоциите и драмата, отколкото егото (вярването), което го е причинило.

Егото поражда мощни емоционални реакции, след което често ни кара да чувстваме ВИНА за тях. ГНЕВЪТ, с който реагираме, идва от основаното на егото вярване, че сме прави и че знаем по-добре от другите. Може да има и чувство на жертва, на предателство или несправедливост в пластовете отдолу. След като сме реагирали с гняв, може да се почувстваме зле. Опитвайки се да разберем какво се е случило и защо сме реагирали така, егото се измества към „Праведния Аз“, който „знае ПО-ДОБРЕ“ кое трябва и кое не, отклонява анализа, превръщайки го в процес на самокритика / обвинение.
За неосъзнатия човек е трудно да направи разлика между това, кое е его и това, кое всъщност е той.

 

Снимка: мрежата

Раздуто Его - що е то?

Често хората казват "Той/Тя е с голямо его". Раздутото его обикновено се свързва с възмутително, арогантно, а понякога и войнствено поведение. Това е термин, използван за описване на човек, който смята, че е по-добър от останалите. Като отдолу под тази арогантност може да стои комплекс за малоценност или някаква негативна, а може и позитивна САМОоценка.

Вярвам, че когато някой бъде описан с „голямо его“, това всъщност е слаба личност, която вътрешно се чувства застрашена. Всички, познаваме такива личности, нали?
Познавайки емоционалния свят на човек, знам, че много хора биха го приели лично и биха се обидили. Затова държа да подчертая, няма нищо лично. Аз самата минах и през през раздутото Его. Но за да си намерим центъра, минаваме през крайностите. Това е една неосъзнатост, която за щастие може да се отработи. Зависи от нас.

 

Снимка: мрежата

Осъзнаване на Егото - пускане на Аз-а!

Егото е активна и динамична част от нашата личност, играеща огромна роля за създаването на емоционална драма в живота ни. ЕГО-то е границата между Аз-а и всичко останало.

Снимка: мрежата

Тъй като то има множество аспекти, не е ефективно да отработим всичко наведнъж, нито пък и е възможно да го направим. Как да укротим гнева, ревността, омразата, нетърпението, неувереността, чувството за вина, можете да прочете тук.  Баховата терапия е прекрасно средство. Как да пуснем фалшивите вярвания, които съставят егото?

Да наблюдаваме мислите, действията и реакциите си е само първата крачка, но тя е крайно недостатъчна. Медитация, енергийни практики и лечения са част от методите, които ни помагат да вървим нагоре, разтваряйки границите между нас и останалия свят. Този процес ни води към състояние на просветление, щастие, спокойствие, разбиране, усещане за едно цяло с Вселената. Умението да живеем в настоящия момент, далеч от осъждане и непрекъснати мисли кое е правилно и кое не. Понеже това е много дълбок и индивидуален процес за всеки, оставам на разположение за лични онлайн консултации и сесии.

Снимка: мрежата

Прекарахме години в изграждането на "егоистичните" си образи и живеейки години с тях ние ги укрепваме и затвърждаваме. Изваждането на истинското ни Аз от тази матрица ще отнеме повече от няколко месеца. Да, ще отнеме години. НО! Не ни ли отне същото време за се научим да четем, да развиваме различни ценни умения? Нещата, които си струва да направим, отнемат време и практика. Какво по-хубаво нещо от това да пуснем и освободим нещата, които ни причиняват нещастие?

Живей осъзнато, започни сега!

Свържи се с мен:

e-mail: tdicheva@gmail.com

facebook: ted.dicheva

Екадаши дни през 2020г.

Снимка: мрежата

Екадаши - ден на пост, молитва, прошка, пречистване. Счита се, че тези, които постят в този ден ще бъдат благословени с мир, просперитет и щастие, че ще се отърват от лошите планетарни влияния и "изгарят" лошата карма! Ето какво преставляват Екадаши дните и кои са те през 2020г.

Екадаши от санскрит означава "Единадесет" ("Ека"- един, "даши"- десет). Това е единадесетият лунен ден (Тит) между Новолуние и Пълна Луна. Това е важен ден в традицията на индуизма. Екадаши се считат за дни на самоочистването, изкуплението и духовния прогрес. Пречистване на тялото, ума и душата.

Важно е да се знае, че постът не е само гладуване, а и въздържание от негативни мисли и чувства като гняв, злоба, раздразнение. Хубаво е да се медитира. Могат да се извършват процедури за почистване.

Времето на всеки Екадаши е според позицията на луната. Твърди се, че всеки ден в Екадаши има конкретни ползи и благословии, които се постигат чрез изпълнението на конкретни дейности.

Ето ги и предстоящите екадаши дни за България за 2020г.

Снимка: мрежата


Бъдете здрави и щастливи!

Обидата

Снимка: мрежата

Вероятно на всеки от вас му е познато това чувство на обида. Обидите не винаги са умишлено насочени към нас, но почти винаги ни оставят емоционален белег.

Те могат да бъдат физически, като удари, шамари или дори наплюване. Но по-често те са словесни, независимо дали са директни или косвени. Примери за косвени вербални обиди са шеги и иронични коментари и иронично поведение. Не е нужно да кажеш нещо, изражението на лицето може да замести речта, един студен поглед, фалшива или преувеличена усмивка, или повдигната вежда могат, в зависимост от намерението им, да бъдат приети за косвени вербални обиди.

Присмех, сатира, грубост, унижение ... те се случват навсякъде, по телевизията, на работното място, дори вътре в домовете ни. Обидите са част от тъканта на ежедневието.  

Снимка: мрежата

Но защо се обиждаме един друг? Защо обидите ни причиняват такава болка? Можем ли да направим нещо, за да предотвратим или намалим тази болка? 

Най-важното всъщност е как да преодолеем склонността си да обиждаме другите? Тази критичност към хората, която идва от прекалено строгите критерии, които сме си поставили и невъзможността да се поставим на мястото на другия и да се съобразим с чувствата му. Толерантността е качеството, което вече липсва на 95% от хората. Вътрешно закостенялото мислене пречи да се види ситуацията обективно и да се разпознаят възможностите за растеж. Както казва Мехтхилд Шефер: "Човек не трябва да губи от поглед факта, че всички сме отражения на взаимни проекции!"  Или иначе казано, човек е огледало. И това, което виждаш в човека срещу теб е твое, не негово!

Снимка: мрежата

Обидите са част от човешкия опит. Обиждаме другите и се обиждаме обратно. Защо хвърляме обиди и защо те болят толкова много? Има ли нещо, което можем да направим, за да намалим умственото и емоционалното ужилване на тези словесни атаки?

В основа на всичко това стоят потиснати чувства.
Психолози смятат, че всички имаме страна на нашата личност, която не обичаме да излагаме или говорим. Нашето Alter Ego, Друго Аз или онази наша тъмна страна, която не само отказваме да приемем, че съществува, но и отричаме! Крием качествата, които смятаме за нежелани и на които сме сложили етикет "отрицателни". Според Ева Джаджони, която е клиничен психо-терапевт от Американския център по психиатрия и неврология в Абу Даби, потиснатите притеснения и чувства, като липса на самочувствие, саморазрушаващи ни мисли и поведение; вината и гнева, които човек е неспособен да промени и пребори сам, са причината той да използва обиди, за да освободи гнева, да избяга от справянето с преживяната болка или травма, или като начин да упражнява контрол над друг човек за да се почувства могъщ. 
И всичко това, представете си, го правим несъзнателно! Почти всички!
Много често ние хората използваме обидата, просто защото не знаем какво друго да направим. Повтаряме често срещаните модели в средата, в която сме възпитани (дом, училище, работа), където обидата се е превърнала в навик да се работи или да се справяме с проблемите.  Колко тъжно!

 

Снимка: мрежата

Всеки реагира различно на обидата.

• Най-често се реагира с гняв. Това е най-слабият възможен отговор и то по три основни причини. Първо, това показва, че ние приемаме обидата. Второ, това предполага, че в обидата има истина. И трето, това ни разстройва и наранява - което може да доведе след себе си още обиди. Тук се отнася и реакцията, която е моментално отвръщане с обида, това е свързано с мигновената поява на гняв у нас.

• Приемането, макар и да изглежда като много слаб отговор, в много случаи е най-силната реакция. Когато някой ни обиди, трябва да помислим за три неща: дали обидата е вярна, от кого е дошла и защо. Ако обидата е вярна или до голяма степен вярна, а човекът, от когото е дошла е разумен и мотивът му е достоен, тогава обидата не е обида, а констатация на факти, а това е потенциално много полезна за нас "обида". Ето защо рядко се обиждаме на нашия учител, родител или най-добър приятел.

• Хуморът е особено ефективна реакция по три причини: подкопава обидата, привежда публиката (ако има такава) настрана и това сваля напрежението на ситуацията.

Снимка: личен архив

Понякога може дори уместно да се преувеличи или да се добави автоирония към обидата. Един недостатък на тази реакция е, че тя изисква бързо мислене.

За разлика от това, игнорирането на обидата е по-лесна и всъщност по-мощна реакция.

А как влияе обидата на физическото ни тяло?

Забележете, когато се чувствате обидени какво правите в този момент? Преглъщате ли често, затруднено, сякаш нещо ви присяда? Това се случва несъзнателно, разбира се. Само забележете.

Снимка: мрежа

Чакрата на гърлото контролира речта, самоизразяването, автентичността и емоционалната честност. Физическото местоположение на енергийния център се намира в средата на гърлото. Именно тя е тази, която "страда" поради болезнени преживявания, включващи комуникация, критика, унижаващи ни думи и обиди. Често може да се изрази във възпалено гърло, схванат врат, хормонални промени, алергии, инфекции, проблеми с щитовидната жлеза и други.

И така ако трябва да обобщя като цяло ... никога не трябва да се обиждаме. 
Не е от значение обидата, а нашата реакция към нея. А нашите реакции са напълно и само под наш контрол.

Ако уважавате човека, от когото идва нападката, то вие трябва да помислите за нея и да научите колкото може повече. Но ако смятате, че той е недостоен за вашето внимание, то вие нямате причина да се обиждате, също както нямате причина да се обиждате на палаво дете или лаещо куче. 
Ок?

Така че каквото и да е, НЯМАТЕ причина да се чувствате обидени. Не го правете. Винаги, когато го усетите и започнете да преглъщате, си задайте тези три въпроса: От кого идва обидата, авторитет ли е за мен и има ли право?

Снимка: личен архив

ЗАПОМНЕТЕ! 

Нямате контрол над това, което другите хора мислят или говорят за вас, вие имате пълна власт само и единствено над себе си и своите реакции.

Започни промяната от теб самия! 

Свържи се с мен:

e-mail: tdicheva@gmail.com

facebook: ted.dicheva